Преподаването се определя като дейност на учителя, идеята за което се свързва с предаване на учениците на определен обем готови знания, управление на учебно-познавателната им дейност, а така също и тяхното възпитание и умствено развитие. Преподаването се свързва преди всичко с преподаването на нещо, необходимо е да се подчертае, че подобна ориентация не може да се впише в съвременната система за перманентно обучение и обективната необходимост в процеса на обучение учениците да формират собствен стил. Тя илюстрира като доминантно отношение в т.нар. педагогически триъгълник отношението учител / неговата дейност- преподаване/ и знанията, които лансира. П-ят триъгълник ситуира цялата п-ска действителност върху привилегированите отношения м/у два от трите елемента знания, учител и неговата дейност- преподаване, и ученик и неговата основна дейност- учене и изключваме за третия елемент.В някои от публикациите, посветени на преподаването се лансира терминът ръководство в други управление. Има и автори, които ги употребяват синонимно. Когато се прави разлика м/у двете понятия се излиза от обстоятелството, че ученето е твърде сложна дейност, резултатите от която не са еднозначно определени, а зависят от мн.фактори и условия. Понятието управление обикновено се използва, когато учебната дейност е така организирана, че винаги довежда до предварително запланувани резултати.
У нас Андреев свързва същността на преподаването с идеята да се учи другият /ученика/ как да се учи. Това е една безспорна класическа представа за същността на преподаването.То носи в себе си изключително богата инф. за дейността на уч-ля. Поведението на уч-лят може да се интерпретира като речево поведение. То включва комуникативното състояние, комуникативното намерение и комуникативната компетентност. Комуникативната компетентност се идентифицира със с-ма от вътрешни средства за ориентация и регулация на комуникативната дейност.
Μεταφράζονται, παρακαλώ περιμένετε..
