Развитието на дидактиката като наука се подчинява на определени принципи
и закономерности, присъщи на всички обществени науки. Тя се
характеризира със своята обусловеност от развитието на обществото, с
относителната си самостоятелност и взаимовръзката си с другите обществени
науки. Първостепенно значение за нея имат принципите за простотата, за
редукцията, за релеван-тността, за верификацията и др.
Принципът за редукцията изисква при анализа на дидактическите процеси и
явления да се имат предвид всички най-съществени условия и фактори, които
влияят върху тях. Принципът за верификацията (потвърждението) изисква
дидактическите обобщения да бъдат потвърждавани чрез различни
конкретни методи и техники. Разграничават се абсолютно, относително и
статистическо потвърждение.